За силата на езика

Скъпи човеко, 

Пиша ти писмо, защото това е най-сигурният начин да стигна до теб. Думите са онова, което ни свързва. Аз пиша, ти четеш и заедно създаваме свят. Защото словото е силно, могъщо, величествено. То може да те сграбчи, да те стисне за гърлото и да предизвика цял ураган от емоции. Знам го от личен опит – защото съм свързана с думите от дете. 

Откакто се научих да чета, поглъщам книгите и живея хиляди животи благодарение на тях. Започнах и сама да творя – да пиша приказки, разкази, стихотворения… 

После открих чуждите езици – сякаш магията започваше да се сътворява от начало – с поставянето на всяка основа, всяка научена дума, всяко написано изречение, всяка гласно изразена мисъл. Удовлетворението растеше, а с него и амбициите. Първи, втори, трети чужд език… Взети сертификати, първенства в езикови олимпиади, спечелени конкурси. А най-хубавата част – пътувания по цял свят и безброй създадени приятелства. Защото езикът дава свобода, дава увереност и събаря всички прегради по пътя. И някак вече имаш усещането, че няма какво да те спре. Светът ти принадлежи…

След това словото ме отведе до университетските зали и филологическото образование. Тогава вече разбрах наистина колко отговорна е работата с езика – той е и оръжие, и щит. Той е нечие спасение, лек, вдъхновение. Той е смисъл.

Разказвам ти всичко това, човеко, за да се убедиш сам колко възможности крият езиците. В случай, че имаш колебания относно това дали ти би могъл да се справиш – послушай ме. Можеш. Много повече, отколкото сам си представиш. А радостта, която ще получиш, ще бъде най-голямата ти награда. 

Няма да те лъжа – разказах ти красивата част от историята. Онова, което стои отвъд нея, е неспирната работа, дългите часове труд и неимоверните усилия. Но… струва си. Наистина. 

Просто бъди смел, човеко. Успехите те очакват! 

С обич, 

Една вечно признателна на езика душа